Спор относно словашкия здравноосигурителен пазар предизвика серия от събития тази година, които могат да доведат до произнасяне на Европейският съд относно възможността международното публично право да бъде заменено от правото на Европейския съюз (ЕС) що се касае до двустранни инвестиционни договори между държави членки.

Този въпрос е повдиган неколкократно в арбитражни производства по инвестиционни спорове, както от държави членки, така и от Европейската комисия. Най-накрая Европейският съд ще се произнесе, и ако счете, че двустранните инвестиционни договори между членове на съюза са недействителни, това би имало сериозно отражение върху арбитражната практика.

През май Германският федерален съд е сезирал Европейския съд с преюдициално запитване дали двустранният инвестиционен договор между Словакия и Холандия е в съответствие с правото на ЕС.
Холандският застраховател Achmea BV е завел искова молба пред арбитражен съд срещу Словакия на основание, че държавата е нарушила двустранният си инвестиционен договор с Холандия чрез поредица от законодателни мерки, започнали през 2006 г. Резултатът от тези мерки е систематичното връщане назад на либерализацията на словашкия здравноосигурителен пазар, който преди това е бил привлекателен сектор за инвестиране.

Германският съд отсъжда в полза на Словакия, но и се съгласява, че Европейският съд трябва да се произнесе по въпроса дали международното споразумение за подкрепа и защита на инвестициите между Словакия и Холандия е в съответствие със законодателството на ЕС, според доклада от май.

По-рано през годината разрешаването на този въпрос изглеждаше малко вероятно.

През февруари, комисия по отмяна към Международния център за уреждане на инвестиционни спорове отказва да отмени решение на стойност приблизително 250 милиона долара в полза на шведски инвеститори в хранително-вкусовата промишленост Viorel and Ioan Micula срещу Румъния заради отменени икономически стимули. Европейската комисия твърди, че отменените стимули са в противоречие с европейското право, което забранява държавна помощ, която нарушава свободната конкуренция.

Според специалистите, решението да не се отменя не е изненадващо като се има предвид изключително ограничения набор от основания в системата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, на които едно арбитражно решение може да бъде отменено. Основанията са най-вече формални като неправилно съставен решаващ орган или решаващ орган, който явно е превишил правомощията си.

Но решението заобикаля дебат, започнал с влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 г., а именно дали отделни двустранни инвестиционни договори са дерогирани от европейското право.

Източник