Гергана Стефановаⁱ

Въпреки спекулациите в последно време около арбитражните съдилища в България, арбитражът е изключително ефективен способ за разрешаване на частноправни спорове в Европа, и тенденцията в световен мащаб е към разрастване на арбитражната система, тъй като все по-често бива предпочитаният метод за разрешаване на спорове. Арбитражът има редица предимства пред държавното правораздаване, с които ще ви запознаем в тази статия.
Арбитражът е алтернативен способ за разрешаване на правни спорове и предлага редица предимства, които на този етап липсват при държавното правораздаване. Това го прави все по-често предпочитаният метод в динамичните сфери на обществения живот (например търговските отношения).
За да бъде разгледан и разрешен възникнал спор от арбитражен съд, то той трябва да му е възложен с арбитражно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. То може да се съдържа в разменени между страните писма, оферти, фактури или друга кореспонденция в писмен вид или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и в договор под формата на арбитражна клауза.
С цел яснота и прозрачност в договорите за обществени поръчки, въвеждането на арбитражна клауза ще даде сигурност на страните при разрешаването на един бъдещ правен спор.
Включването на арбитражна клауза към договор за обществена поръчка крие редица възможности и е една предварителна гаранция за изпълнение на договора. С нея се създават по-категорични възможности за предотвратяването на необосновано ниски и дъмпингови цени на стоки и услуги, предмет на обществените поръчки.
То е един вид защитен механизъм срещу недобросъвестната страна.
Като примерна арбитражна клауза, ще представим арбитражната клауза, препоръчана от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“ (АС при ЕЮП), а именно: „Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“, гр. София, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.“.
С цел гарантиране по-бързото приключване на производството, АС при ЕЮП предвижда ускорено производство за разглеждане на спорове, при което процесът може да се развие и приключи в период от един до два месеца. Арбитражната клауза за ускорено производство, препоръчана от АС при ЕЮП е следната: „Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“, гр. София, съобразно правилата за ускорено разглеждане на спорове от неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения”.
След добавянето на тази клауза в договора, при възникнало неизпълнение, заинтересованата страна, чрез подаване на искова молба към съответния арбитражен съд, му предоставя разрешаването на спора.
Въвеждането на арбитражна клауза, при евентуален спор, ще доведе до несравнимо по-бързо производство, тъй като арбитражното производство е едноинстанционно т.е арбитражните решения не подлежат на обжалване, а също така е обвързано с кратки срокове. Веднъж постановено, арбитражното решение се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила и може да бъде атакувано само по исков ред, затова е по-стабилно от решението на държавния съд. С оглед на това, арбитражната клауза в обществените поръчки е една практическа възможност да се облекчи и разтовари съдебната система. Правна основа, обезпечаваща изпълнението на арбитражните решения в чужбина, дори в по-висока степен от изпълнението на решенията на държавните съдилища, е Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, известна още като Нюйоркската конвенция.
Арбитражната клауза е един облекчаващ механизъм за страните и би им спестила много средства, тъй като арбитражното производство е по-евтино. За разлика от съдебната такса, която е постоянно закрепена на 4% от стойността на иска, при арбитража с увеличаване на иска този процент намалява. По-краткият процес предполага и ангажиране на адвокати за по-малко време, ако въобще страните изберат да се ползват от такива. Същото важи и за вещи лица, преводачи и други. За сравнение ще направим една демонстрация, която нагледно ще подкрепи казаното дотук. За демонстрацията ще използваме тарифата за вътрешни дела на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, гр. София. При цена на иска 200 000 лeвa, в държавното правораздаване таксата ще бъде 8000 лева, а арбитражната такса в Арбитражен съд при Европейска юридическа палата – 6440 лв.
За арбитража се говори като за връх на диспозитивното начало, тъй като представлява доброволно, договорно, частно правораздаване. Негова опора и оправдание е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени правоотношения. Именно заради това, доверието към арбитража е по-голямо от доверието към задължителните особени юрисдикции, като например Арбитражният съд към Агенцията за обществени поръчки, чиято дейност беше преустановена през 2006 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на ЗОП. Освен това, страните участват в конституирането на решаващия орган чрез избора на арбитри. Ангажирането на арбитри, които са специалисти по правната и предметна страна на спора осигурява по-компетентното му разрешаване. Ако страните решат, те разполагат с възможността да договорят дори самата арбитражна процедура, така че да я приспособят към своите нужди.
С оглед на компетентността на арбитражния съд, в обхвата му напълно попадат договорите за обществени поръчки, тъй като той решава вътрешни и международни спорове от търговски и облигационен характер т.е правни спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства т.е неправни спорове – често срещани хипотези в динамичния свят на търговската дейност.
С оглед на казаното, арбитражът със своите предимства като алтернативен способ за разрешаване на конфликти намира все по-широко приложение в практиката, както в България, така и в световен мащаб и дава възможност за бързо, ефективно и навременно приключване на спорове.

i Студент V курс, специалност Право в Нов български университет.