На 23 юни 2016 г. Великобритания гласува с 51.9 % за напускане на Европейския съюз. Практикуващите юристи, както и търговците, които са или евентуално ще бъдат в един бъдещ момент страна по арбитражен спор, са принудени да обмислят как резултатът от този референдум ще ги засегне. Спекулациите относно ефекта на Брекзит са от всякакво естество и това неизбежно създава правна несигурност. Мненията са разделени между учени, политици и анализатори, докато практикуващите юристи са склонни да подхождат по-консервативно и възприемат нагласата „да изчакаме и да видим“. Нещата се усложняват допълнително и от обстоятелството, че обществено мнение се промени след резултата от референдума, което създаде кризи в ръководствата на двете големи партии.

 
Ефектът на Брекзит върху започнали арбитражни производства със седалище Лондон
Въпреки несигурността, която доминира в пресата през последните месеци, въздействие върху арбитражни производства, които вече са започнали в Лондон, независимо дали се разглеждат по английското или друго право, на практика няма да се усети. Все още се дискутира кога и по какъв начин да бъде „активиран“ чл. 50 от Договора за Европейския съюз и формалният процес по разплитане на Великобритания от правната рамка на ЕС реално да започне. Очаква се голямата част от арбитражните производства в Лондон които вече са в ход да бъдат отдавна приключени преди да са се появили каквито и да било промени в правния пейзаж.

 
Ефектът на Брекзит върху бъдещи арбитражни производства със седалище Лондон
Ефект може да има върху материалното право. Първият въпрос, който се поставя в международния арбитраж е кое е приложимото право по конкретния спор. Добре е страните ясно да са уговорили кое право избират с арбитражната си клауза. Ако страните са избрали, да кажем, английското право, този избор ще бъде зачетен от страните членки на ЕС, независимо от това дали Великобритания е член или не.
Когато страните не са избрали приложимо право, към момента то се определя от чл. 4 от Регламент Рим I. След Брекзит този Регламент няма да се прилага във Великобритания, освен ако Великобритания и ЕС не уговорят обратното, и английските съдилища ще трябва вместо това да прилагат националните си правила за стълкновение на закони. В отделни случаи това може да доведе до резултати различни от резултатите ако се прилага Регламент Рим I. (От друга страна това ще разреши продължаващия научен дебат сред арбитрите в Лондон, а именно приложим ли е изобщо Регламент Рим I за арбитражни спорове.)
Сам по себе си, Брекзит няма да се окаже причина страните да избягват английското право при арбитражни спорове, били те със седалище в Лондон или другаде. Избора на английското право и сега не е по причини свързани с членството на Великобритания в ЕС.
От друга страна, обаче, след Брекзит регламентите на ЕС няма да се прилагат и неговите директиви няма да обвързват английския законодател. Нещо повече – Обединеното кралство ще загуби силното си влияние в законотворческия процес на ЕС. В дългосрочен план, английското и европейското право може да се развият по доста различен начин едно от друго. Оттук нататък юристите, както и търговците, не могат да приемат за даденост, че европейските правила и стандарти съответстват на английските.

 
В заключение
Международният арбитражен съд в Лондон е институцията с най-големи традиции, създадена през далечната 1892 г. Независимо от Брекзит, обаче, напоследък Лондон се конкурира не само с останалите европейски арбитражи за позицията си на световен арбитражен център (заедно с Париж, Женева, Виена), но вече и със страните от Азиатско-тихоокеанския регион и техните бързо разрастващи се и уважавани арбитражни институции в Сингапур и Хонг Конг.
Но Англия ще продължи да бъде страна по Нюйоркската конвенция, ще продължи да бъде финансов център, а английските арбитри са известни със своята независимост и търговски прагматизъм. В този смисъл не се очаква Брекзит да нанесе особено големи щети на арбитражните институции със седалище в Лондон. Нещо повече – някои застъпват тезата, че Брекзит може да направи Лондон дори по-привлекателна дестинация за арбитраж и хъб за инвестиране в ЕС. Причината е, че ще се премахне риска от намеса на Европейския съд при предявяване иск за отмяна на арбитражно решение или при забрани за водене на съдебно производство в други съдилища. Освен това Брекзит ще накара много компании базирани в Кралството да включат арбитражна клауза в договорите си с техните европейски партньори. По този начин те ще могат да разчитат на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на арбитражното им решение в друга страна и ще се предпазят от несигурността относно изпълнение на решение на английски съд в държава от ЕС след Брекзит.

Разбира се за повече конкретика ще трябва да се изчака и види развоя на събитията през следващите няколко години. Междувременно, добрата новина за лондонските адвокатски дружества с чуждестранни клиенти, е че по-слабият паунд ще им даде конкурентно предимство що се касае до адвокатски и съдебни такси.