Понятие „стандартна арбитражна клауза“ не съществува. Всеки договор е различен и намеренията на страните варират от сделка до сделка. Поради това юристите трябва внимателно да обмислят какви спорове потенциално биха могли да възникнат по повод конкретното правоотношение и да пригодят условията на арбитражна клауза към нуждите и целите на клиента си. Готовите клаузи, които повечето арбитражни институции предлагат покриват почти всички хипотези когато споровете са вътрешни (а не международни) и в този смисъл са много ефективни. При делата с международен характер обаче има детайли, които ако бъдат предварително уточнени ще дадат яснота на производството и ще спестят на страните излишни процедурни спорове като им дадат възможност да се фокусират върху същността. Важното за едно арбитражно споразумение е то да е действително и полезно.

• Приложимо право. С избирането на приложимо право се предопределят основанията за потенциалните искове, начините за защита и вариантите за обезщетение. При международни сделки юристите, които изготвят арбитражната клауза трябва да имат предвид дали чуждото право включва икономически протекционистки разпоредби или такива, които ограничават средствата за правна защита.

 
• Седалище на арбитража. Седалището може да повлияе върху изпълнението на решението в зависимост от процедурите за издаване на изпълнителен лист в съответната държава или друга аналогична процедура.

 
• Обхват на правомощията на арбитрите. Определянето на властта, с която арбитрите разполагат и ясното разписване на техните правомощия е начин да се сведе до минимум рискът от потенциално оспорване на решението. У нас основна част от тези правомощия може да се изведе по тълкувателен път от нормативните актове.

 
• Правилник за разглеждане на спора. Осигурява структурата и процедурата на арбитража. Като цяло е препоръчително да се включат правилата на институцията, която ще разглежда спора. Например ако страните са избрали спора им да бъде решен от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, Правилник за образуване, разглеждане и решаване на делата от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата става част от арбитражното споразумение.

 
• Разкриване или т. нар. Discovery_¹. Трябва да се предвиди или изключи като възможност или обхвата му да се ограничи с арбитражната клауза. Страните могат също така да изберат арбитражна институция, която изключва възможността за разкриване в правилата си за разглеждане на спорове, а във финалната фаза, при избирането на арбитри е добре да се има предвид, че арбитри-представители на прецеденото право са много по-склонни да допускат разкриване, докато възпитаниците на континенталната система предпочитат да го избягват.

 
• Чужди езици. Ако значително количество доказателства или свидетелски показания се излагат на повече от един език, препоръчително е арбитрите да владеят свободно тези езици и евентуално арбитражното производство да се проведе на втория език.

 
• Адвокатски възнаграждения. Ако арбитражите у нас следват практиката на държавните съдилища за присъждане на адвокатски възнаграждения (вж. Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС), при международни спорове би могло правото на адвокатски възнаграждения да бъде включено в арбитражната клауза.

 
• Поверителност. В случай че има специфични изисквания за поверителност, те трябва да бъдат ясно разписани в арбитражната клауза. Иначе се рискува самата арбитражна институция, към която страните отнасят спора си да не осигурява изрично в правилника си необходимата или желаната в конкретния случай защита.

1. Discovery е възможността да се задължи не само насрещната страна, но и всяко трето лице да предостави всякакви документи, които не са доказателства, но има разумни основания да се смята, че биха довели до разкриването на доказателства в полза на ищеца или на ответника. В България подобни практики са силно ограничени.