Правилник за образуване, разглеждане и решаване на делата от
Арбитражен съд при Европейска юридическа палата

 

Глава I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет
чл. 1. (1) Този Правилник урежда правилата за образуване и разглеждане на арбитражни производства и решаване на арбитражни спорове от Арбитражен съд при сдружение „Европейска юридическа палата“, наричан по-нататък за краткост АС.

(2) АС е независима, доброволна правораздавателна институция, която решава имуществени граждански и търговски спорове, както и спорове за попълване празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или постоянният адрес на една от страните се намира на територията на Република България.

(3) Спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, искове за издръжка, както и спорове по трудови правоотношения, както и спорове, по които едната страна е потребител, не могат да бъдат предмет на разглеждане и решаване от АС.

Основания за компетентност
чл. 2. (1) АС разглежда и решава спорове, ако те са му възложени с арбитражно споразумение.

(2) Арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на АС решаването на граждански или търговски спор.

(3) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. То може да се съдържа и в разменени между страните писма, оферти или друга кореспонденция в писмен вид или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(4) Арбитражното споразумение може да се съдържа и като арбитражна клауза в договор, като в този случай недействителността на договора не засяга арбитражното  споразумение.

(5) Арбитражно споразумение е налице и когато:

1. ответникът по заведено дело пред АС, писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или;
2. ответникът участва в арбитражното производство по делото и не оспори компетентността на АС.

Приложими процедурни правила
чл. 3. (1) При арбитражно производство АС прилага правилата на този Правилник, освен ако страните не са уговорили други правила за разглеждане на спора.

(2) Уговорените от страните други правила за разглеждането на спора се прилагат доколкото не противоречат на повелителни разпоредби на приложимия за арбитража закон или на принципите на този Правилник.

(3) Ако в този Правилник или споразумението между страните са налице неуредени въпроси, решаващият състав разглежда делото съобразно своята разумна преценка, като се ръководи от естеството на арбитража, предмета на спора и принципа на еднаквата възможност за защита на всяка от страните.

 

Глава ІI
ОБРАЗУВАНЕ НА АРБИТРАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Предявяване на иска
чл. 4. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в АС.

(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата  на АС.

Необходимо съдържание на исковата молба
чл. 5. (1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. пълното наименование на страните;
2. адрес на страните и телефон за контакти, а по възможност – и телефакс и електронна поща;
3. цена на иска, ако е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата по спора;
5. искането на ищеца;
6. посочване на доказателствата в подкрепа на иска;
7. името на арбитъра и на резервния арбитър или молба арбитърът и резервният арбитър да бъдат определени от Председателя на АС;
8. опис на документите, приложени към исковата молба;
9. подпис на ищеца.

(2) Ищците чуждестранни лица, посочват в исковата молба и адрес за кореспонденция в Република България.

(3) Към исковата молба се прилагат:
1. арбитражното споразумение (ако има подписано такова), съответно документите, в които то се съдържа. Ако ищецът не разполага с някой от документите, в които се съдържа арбитражното споразумение, той трябва изрично да заяви това;
2. удостоверение за актуално състояние или извлечение от регистър за ищеца и ответника, ако са юридически лица или търговци.;
3. посочените в исковата молба писмени доказателства;
4. документ за платена арбитражна такса;
5. преписи от исковата молба и от представените към нея писмени доказателства според броя на ответниците и един комплект за резервно досие.

(4) Когато са съставени на чужд език, исковата молба и приложенията към нея се придружават от официален превод (от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи)  на български език.

(5) При възможност страните прилагат текста на исковата молба и приложенията към нея на електронен носител.

Цена на иска
чл. 6. (1) Цената на иска се определя:
1. при иск за парична сума – от размера на претендираната сума;
2. при иск за предаване на вещи – от тяхната равностойност;
3. при иск за определено действие или бездействие – от стойността на имуществения интерес на ищеца;
4. при иск за установяване съществуването, действителността или недействителността на договор или друга сделка, както и прекратяване или изменение на договора, съответно сделката – от стойността на договора, съответно сделката към момента на предявяването на иска;
5. при иск за установяване съществуването или несъществуването  на едно правоотношение – от стойността на правоотношението към момента на предявяването на иска.
(2) Когато с исковата молба са предявени няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

(3) Ищецът внася арбитражната такса, определена въз основа на цената на всички предявени искове, а ответникът въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

Проверка на исковата молба
чл. 7. Когато Председателят на АС установи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 5 той уведомява ищеца да отстрани недостатъците. До отстраняване на недостатъците на исковата молба делото се оставя без движение.

Образуване на арбитражно производство
чл. 8. Арбитражно  производство се образува незабавно след като исковата молба постъпи в АС, съответно след отстраняване на недостатъците в нея по реда на чл.7, ал.1. И в двата случая делото се смята за висящо от предявяването на иска по смисъла на чл.4.

Отговор на искова молба
чл. 9. (1) В петдневен срок от постъпване на исковата молба или от отстраняване на недостатъците й, Секретариатът на АС изпраща на посочените ответници постъпилите искови молби с приложенията към тях.

(2) При изпращане на документите по ал.1 Секретариатът уведомява посочения в исковата молба ответник, че има право в 14-дневен срок от получаването им да подаде отговор на исковата молба.

(3) В отговора на исковата молба ответникът трябва да посочи името на избрания от него арбитър и на резервния арбитър или молба арбитърът и резервният арбитър да бъдат определени от Председателя на АС. В отговора на исковата молба ответникът може да направи оспорвания на твърдените от ищеца факти, възражения срещу иска, да посочи доказателства в тяхна подкрепа и да представи писмени доказателства.

(4) Неподаването на отговор от страна на ответника не означава признание на иска.

(5) В срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът може да предяви насрещен иск, ако спорът има връзка с предмета на делото и е от компетентност на АС.

(6) Възражение за прихващане може да се предяви и до приключване на арбитражното дирене.

 

Глава  ІII
ВРЪЧВАНЕ  НА КНИЖА, ПРИЗОВАВАНИЯ И СЪОБЩЕНИЯ

Връчване на книжа
чл. 10. (1) Исковата молба, отговорът на исковата молба, арбитражните решения и определенията се изпращат по пощата или куриер препоръчано с обратна разписка. Те могат да бъдат връчвани и от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.

(2) Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез електронна поща, по телефакс или чрез друго обичайно средство, годно да удостовери изпращането им.

(3) Книжата по ал.1 и 2 могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител срещу разписка.

(4) Секретариатът на АС изпраща на страните всички, отнасящи се до тях книжа, на посочените в исковата молба съответно отговора адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.

(5) Ако юридическите лица и търговците не могат да бъдат намерени на посочения в исковата молба адрес, те се призовават на вписания в регистър адрес на управление, ако той не съвпада с посочения в исковата молба. Ако не бъдат намерени на адреса, книжата се прилагат към делото и се считат за редовно връчени.

(6) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата се смятат получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.

(7) Книжата се смятат предадени и когато получателят е отказал или не се е явил в станцията на лицензирания оператор на пощенски и куриерски услуги или кантората на частният съдебен изпълнител да ги получи, ако той удостовери това.

(8) При изпращане по пощата, чрез куриер или с частен съдебен изпълнител за дата на получаване се счита датата, на която получателят е получил писмото, съответно е бил поканен да получи документа и е отказал или не се е явил да го получи.

(9) При изпращане по електронна поща или по телефакс за дата на получаване се счита датата на успешното изпращане на документа. Изпращането се удостоверява писмено от Секретариата на АС, като към делото се прилага и разпечатка от електронната поща на АС, съответно от потвърждението за получаване на факса.

(10) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от датата, на която адресатът е получил или се счита, че е получил съобщението съгласно този член. Ако последният ден на срока изтича в неработен  ден, приема се, че срокът изтича в първия работен ден.

 

Глава ІV
РЕШАВАЩ СЪСТАВ

Състав от арбитри
чл. 11. (1) АС разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващ състав, който може да се състои от един арбитър за преддоговорен арбитраж или от трима арбитри за решаване на спорове по същество.

(2) Страните могат да посочат за арбитър и за резервен арбитър лица, които са включени в Списъка с арбитрите. Избраните от страните арбитри определят третия арбитър, който докладва и председателства заседанията.

(3) Посочените арбитри подписват и представят декларация пред Председателя на АС съобразно чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник, с която декларират съгласието си с избора, както и декларация във връзка с чл. 11, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж и по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Устройствения правилник на АС при ЕЮП.

(4) Решаващият състав може да бъде определен и с арбитражното споразумение, като в този случай може да се състои и само от един арбитър.

(5) Когато в исковата молба, отговорът към нея или в арбитражното споразумение не са посочени арбитри и/или резервни арбитри, те се определят служебно от Председателя на АС.

(6) За спорове между страни с местожителство или седалище в Република България (вътрешни дела) се води отделна листа от тази за споровете, по които поне една от страните е с местожителство или седалище в чужбина (международни дела). По вътрешни дела, когато страна по спора е субект с чуждестранно участие, арбитри могат да бъдат и лица, които не са граждани на Република България. За българските лица листите на арбитрите  по вътрешни и международни  дела са задължителни, а за чуждестранни лица и български лица с чуждестранно  участие листите са препоръчителни. В този случай, спорещите страни определят  по взаимно съгласие арбитър  или арбитри и тяхното възнаграждение. Ако страните не постигнат споразумение  по тези въпроси, те се решават от председателя на АС.

Председател на решаващия състав
чл. 12. (1) След получаване  на декларациите  от посочените арбитри на страните, Председателят на АС ги поканва в седем дневен срок да определят председател  на решаващия състав.

(2) Ако арбитрите  на страните не изберат председател  на решаващия  състав в срока  по ал. 1, Председателят  на АС го определя  в тридневен срок с решение, което е окончателно.

(3) В тридневен  срок от конституирането на решаващия  състав  арбитрите  избират  докладчик по делото. Ако докладчик не бъде избран в този срок, за докладчик се приема  председателят на арбитражния състав.

Заместване на арбитър
чл. 13. (1) Ако посоченият  арбитър  откаже  да приеме  избора,  не подпише декларация  по чл.
6, ал. 4 от Устройствения правилник, бъде внезапно възпрепятстван да участва в насроченото заседание или изпадне в невъзможност  да изпълнява  задълженията  си като арбитър  за повече  от тридесет  дни, той се замества  от резервния арбитър,  който продължава делото до окончателното  му приключване. Резервният арбитър трябва да представи декларация и съгласие със избора  си съгласно чл. 11, ал. 3, както и декларация във връзка с чл. 11, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж и по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Устройствения правилник на АС при ЕЮП.

(2) При условията и по реда на ал.1 се замества и арбитър, който е посочен за председател  на решаващия състав.

(3) Ако и спрямо  резервния арбитър  настъпят обстоятелствата по ал.1, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и резервен арбитър.

Отвод на арбитър
чл. 14. (1) Всеки арбитър  трябва да бъде безпристрастен и независим спрямо страните от момента на посочването  му до приключване на цялото арбитражно производство.

(2) Ако са налице обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно безпристрастността  или независимостта  на арбитъра, те следва да бъдат посочени  в декларацията  по чл.6, ал.4 от Устройствения правилник. Ако обстоятелствата възникнат след подаване на декларацията, арбитърът е длъжен да подаде нова декларация.

(3) Страните по  делото  могат да  правят  отвод на арбитъра  и на председателя на решаващия състав, ако е налице съмнение  относно тяхната безпристрастност и ако съществуват данни, че те пряко или косвено са заинтересувани от изхода на делото.

Процедура за отвода
чл. 15. (1) Искането за отвод се прави писмено до решаващия  арбитражен  състав  в седемдневен срок  от момента, в който страната  е узнала за формирането на състава или от момента, в който е узнала обстоятелствата, пораждащи съмненията за безпристрастност. В искането се посочват основанията и доказателствата за това.

(2) Отвод не може да бъде направен след изясняване на делото от фактическа и правна страна и решаващият състав е пристъпил към постановяване на решение.

(3) Ако арбитърът  не  се  отведе  и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Председателят на АС.

(4) Ако насрещната  страна  се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър  или председателят на решаващия  състав се посочва или избира  в съответствие  с разпоредбите на този Правилник.

Отвод на вещо лице или преводач
чл. 16. Отвод на вещо лице или преводач може да се иска на основанията и по реда на чл.14 и чл.15 от този Правилник. Определението на решаващия състав по отвода е окончателно.

 

Глава V
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРА

Подготвително заседание
чл. 17. (1) Решаващият състав провежда подготвително заседание, на което се извършва проверка на готовността за разглеждане  на спора и се допускат посочените  и представените  от страните доказателства.

(2) На подготвителното  заседание  решаващият състав  извършва  и формална  проверка  за  наличие на арбитражно  споразумение.  При липса на арбитражно  споразумение  в иска, на ищеца се указва да представи такова или да заяви писмено, че желае въпреки липсата на арбитражно споразумение,  да бъде насрочено  заседание  по спора. Ако ищецът не изпълни указанията, производството се прекратява.

(3) Страните не се призовават  и не присъстват на подготвителното заседание. Те се уведомяват писмено за взетите мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

(4) Председателят  на решаващия състав дава на Секретариата  на АС разпореждания по  подготовката на делото и му възлага призоваването на страните, свидетелите,  вещите лица и преводачите.

Място за провеждане на заседанията
чл. 18. (1) Заседанията на АС се провеждат на територията на град София.

(2) При необходимост по искане на страните заседанията на решаващия състав могат да се проведат и в друго населено  място. В този случай разноските се поемат предварително от страната, която е поискала заседанието да се състои на друго място.

Призоваване на страните за заседание
чл. 19. (1) За насрочените заседания  страните се уведомяват с призовки, в които се посочват датата, часът и мястото на заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат връчени  най-малко 7 дни преди датата на заседанието.

(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.

Език на разглеждане на споровете
чл. 20. (1) Делата  се  разглеждат  на  български език, освен  ако страните  не се споразумеят  да бъде използван друг език.

(2) Споразумението  за използване  на друг език трябва да се постигне преди образуване на решаващия състав.

(3) Когато в делото участва страна, която не владее български език, решаващият състав й назначава преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна независимо  от изхода на делото.

Възражение за некомпетентност
чл. 21. (1) Решаващият състав се произнася относно компетентността на АС и когато тя се оспорва поради липса или недействителност на арбитражното споразумение.

(2) Възражението за некомпетентност  на АС трябва да е направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. По-късно възражение за некомпетентност може да се уважи, ако е налице уважителна причина за закъснението.

(3) По възражението за некомпетентност  решаващият състав се произнася с определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено  от разрешаването на спора по съществото на делото.

(4) Ако решаващият  състав  отхвърли  възражението за некомпетентност, арбитражното  производство се провежда,  въпреки  че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Заседания за разглеждане на спора
чл. 22. (1) Спорът се разглежда  на заседание,  в което страните участват лично или чрез надлежно упълномощени  процесуални  представители, които могат да бъдат и чужди граждани, когато седалището или местожителството на страната е в чужбина. Неявяването  на коя да е от страните не е пречка за разглеждане на спора, стига тя да е надлежно призована.

(2) Арбитражните заседания  се провеждат  при закрити врата, освен при изрично съгласие на двете страни, което е дадено в писмена форма или е отразено в протокола от арбитражното заседание.

(3) При съгласие на страните спорът може да бъде разгледан  и решен, без да се провежда  открито заседание. В този случай страните представят писмени доказателства и писмени становища, но решаващият състав може да насрочи открито заседание, ако делото се нуждае от допълнително изясняване.

(4) Делото се разглежда  без открито заседание, ако ответникът в отговора на исковата молба заяви, че признава иска.

(5) Арбитрите, секретарят и страните, които участват в арбитражното производство, са длъжни да пазят в тайна данните, които са им станали известни в или по повод на него. Всички протоколи и други документи, свързани с производството са поверителни.

Спогодба
чл. 23. (1) След откриване  на заседанието решаващият състав поканва страните да се спогодят.

(2) Ако страните постигнат спогодба, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и председателя на решаващия състав.

(3) При постигната согодба, по искане на страните, същата  може  да бъде  възпроизведена в арбитражното решение при уговорени условия. Това решение има силата на решение по съществото на делото.

Отлагане на заседание
чл. 24. (1) Ако страната, която е надлежно призована, не се яви на заседанието без основателна причина, делото се разглежда без нейно участие.

(2) Решаващият състав отлага заседание само ако страната или нейният пълномощник не могат да се явят поради  внезапно  препятствие, което не може да бъде отстранено.
(3) Страната може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Обезпечаване на иска
чл. 25. (1) Обезпечаване на бъдещ иск се извършва по правилата на чл.390 от ГПК от родово компетентния съд. С предявяване на иска пред Арбитражния съд при Европейска юридическа палата, ищецът уведомява АС за допуснатото обезпечение на иска. АС издава на ищеца удостоверение за предявения иск по основание, размер, страни и предмет, което той да представи пред съда допуснал обезпечението на бъдещ иск.

(2) АС може да допусне обезпечение на предявения иск по искане на страните. По допуснатото обезпечение АС издава удостоверение на молителя, с което той отправя искане до надлежния съд по правилата на чл. 389 от ГПК.

Доказателства
чл. 26. (1) Всяка страна трябва да докаже фактите, на които основава своя иск или възражения,  като посочва писмени доказателства, заключения на вещи лица, свидетелски показания, обяснения  на страните, оглед и други подходящи доказателствени средства. Посочените от страната доказателства се допускат от решаващия състав с определение.

(2) С оглед на обстоятелствата по спора решаващият състав може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала  пречки за събиране на допуснати от него доказателства.

(3) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал, заверено копие или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Писмените доказателства, съставени на чужд език се придружават с официален превод (от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи) на български, освен ако съобразно чл. 20 производството се води на същия език.

(4) Писмените доказателства  се представят с необходимия брой преписи за противната страна, като решаващият състав организира своевременното им връчване.

(5) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от решаващия  състав, като тази проверка може да се възложи на член от решаващия състав. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед страните по делото се уведомяват своевременно.

(6) Арбитрите  преценяват   доказателствата   по свое свободно убеждение.

(7) Когато  страна  в  производството  заяви,  че представени от нея доказателства съдържат конфиденциална    информация,    председателят на решаващия състав разпорежда вземането  на подходящи мерки за опазването й.

Събиране на доказателства
чл. 27. (1) Решаващият състав може да разпореди на страните да предоставят  на вещите лица необходимите  сведения  или да им осигурят достъп за проверка  на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо, за изготвяне на заключението. Приемането  на заключението  на вещото лице се извършва  в негово присъствие, като то може да даде пояснения по него. Решаващият състав по искане на всяка от страните или по свой почин може да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседанието, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначават и други вещи лица, за да дадат допълнително и повторно заключение по спорния въпрос.

(2) Разноските за събиране  на доказателства  се внасят предварително от страната, поискала събирането им.

(3) Свидетели могат да бъдат разпитвани при довеждане от поискалата ги страна и по преценка на решаващия  състав, ако страната, която ги е посочила, е изяснила какви обстоятелства ще бъдат установявани чрез разпита на свидетелите.

Съдействие на държавен съд
чл. 28. По искане на страна по спора и съобразно неговата преценка  решаващият  състав може да поиска  от компетентен  български  или чуждестранен съд събирането  на доказателства,  необходими за изясняване  фактическата обстановка по делото.

Изменение на иска
чл. 29. (1) В първото  заседание  за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени  това за уместно. Той може също, без  да измени  основанието,  да измени  своето искане. До приключване на арбитражното  дирене той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

(2) Правилата на ал.1 се прилагат и за ответника, предявил насрещен иск.

Участие на трети лица
чл. 30. (1) Встъпване на  трето  лице  по  висящо производство пред АС може да бъде допуснато по негово искане със съгласието на двете страни по спора.

(2) Привличане на трето лице се извършва по искане на двете страни по спора и при наличие на неговото съгласие.

(3) Обратен иск срещу привлеченото лице е допустим само при негово съгласие.

Срокове за разглеждане на спора
чл. 31. (1) След изтичането на срока за отговор на исковата молба, решаващият състав провежда подготвително заседание  и насрочва редовно заседание, което да се проведе в срок до тридесет дни.

(2) Решаващият състав може по свой почин или по искане на някоя от страните да удължи срока  за насрочване на заседание  по ал.1, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката  на доказателствата  изискват по-продължително време.

(3) По искане на двете страни срокът за насрочване и решаване на спора може да се съкрати.

Отлагане и спиране на производството
чл. 32. (1) По молба на страните или по негов почин при фактическа и правна сложност решаващият състав с определение отлага заседанието  за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от тридесет дни, или го спира за срок не по-дълъг от три месеца.

(2) Спряното по съгласие на страните производство се прекратява,  ако до изтичането на срока на спирането  никоя от страните  не е поискала възобновяването му.

(3) Спиране  на  производство  по  съгласие  на страните се допуска само веднъж  в течение  на производството.

Протокол
чл. 33. (1) За арбитражното  заседание се съставя протокол от секретар на АС. Протоколът се подписва от председателя на решаващия състав както и от секретаря.

(2) По молба на страната, подадена в тридневен срок от получаването на протокола, той може да бъде поправен или допълнен, ако в него е допусната грешка или е налице пропуск.

(3) На страните се изпращат заверени от Секретариата на АС преписи от протокола.

Приложим закон
чл. 34. (1) Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания  от страните закон. Ако друго не е уговорено,  изборът  на закон се отнася до материалното  право, а не до стълкновителните норми.

(2) Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният  съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими.

(3) Във всички случаи арбитражният съд прилага условията на договора  и взема предвид търговските обичаи.

(4) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

 

Глава VI
ПРИКЛЮЧВАНЕ  НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Устни състезания
чл. 35. Когато намери, че всички обстоятелства по спора са напълно изяснени, решаващият състав с определение постановява приключване на събирането на доказателства и дава ход на устните състезания. Страните могат да представят и писмени защити.

Решение
чл. 36. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, с което се решава спорът по същество.

(2) Решение се постановява  и при признание  на иска, при отказ на ищеца от иска и при постигната спогодба, която се възпроизвежда в решението по искане на страните.

Постановяване на решението
чл. 37. (1) Решението  по съществото  на спора  се взема след тайно съвещание с мнозинство от членовете на решаващия състав, като председателят гласува последен.  Ако не може  да се образува мнозинство, решението  се постановява  от председателя.

(2) Решението се мотивира. То се изготвя в писмен вид от докладчика и се подписва от председателя и членовете  на решаващия  състав. Ако някой от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на решаващия състав удостоверява това със своя подпис върху решението, като посочва и причините за това.

(3) Арбитърът, който не е съгласен с взетото решение, е длъжен да го подпише със забележка за особено  мнение. Особеното  мнение  се изготвя в писмен вид в седемдневен срок и се прилага към решението.  Непредставянето  на особеното мнение  в писмен вид не засяга валидността на постановеното  решение.

Съдържание на решението
чл. 38. Решението трябва да съдържа:
1. наименование на АС;
2. дата и място на постановяване на решението;
3. имената на арбитрите;
4. наименование на страните;
5. предмет на спора и кратко изложение  на обстоятелствата по делото;
6. диспозитив на решението, включително възлагане на разноските по делото;
7. мотиви на решението;
8. подписи на арбитрите.

Обявяване на решението
чл. 39. (1) Решението се обявява непосредствено след  приключване  на разглеждането  на спора или в тридесетдневен дневен срок след последното заседание.

(2) Решението се вписва в книгата на решенията, която е на разположение на страните и техните представители.

Препис от решението
чл. 40. (1) Препис  от решението  се  връчва  на страните.

(2) Преписите и преводите  на решението  се заверяват  от секретар  на АС с неговия подпис и с печата на АС

(3) Преписи от решението се връчват на страните след заплащане на арбитражните разноски.

Възобновяване на разглеждането на спора
чл. 41. Решаващият състав възобновява разглеждането на спора, когато установи, че:
1. правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено;
2. една от страните по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми АС за тази невъзможност;
3. страните са поискали доказателства,  които е следвало да бъдат събрани;
4. има необходимост  от допълнителни  доказателства или от допълнително  изясняване  на обстоятелства.

Допълнително решение
чл. 42. (1) Решаващият състав по искане на страните може да постанови допълнително решение по искания, по които не се е произнесъл, ако допълнителното решение  може да съществува наред с допълваното решение, без да го засяга.

(2) Молба за допълнително  решение може да се подаде в тридесетдневен срок от получаване на решението.

(3) Когато искането е основателно,  решаващият състав постановява  допълнително  решение при спазване съответно на разпоредбата на чл.36.

Действие на решението
чл. 43. (1) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То поражда  действие  от момента на обявяването  му.

(2) Арбитражното  решение  е  задължително  за страните и подлежи на принудително  изпълнение.

Поправка и тълкуване на решението
чл. 44. (1) По искане на всяка от страните или по свой почин решаващият състав може да поправи решението  относно допусната явна фактическа грешка. За исканата поправка  решаващият  състав уведомява другата страна.

(2) По искане на някоя от страните решаващият състав може да тълкува постановеното решение.

(3) По исканата поправка  и тълкуване на решението  решаващият   състав  изслушва  страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища, като се произнася в тридесетдневен срок от искането.

(4) Поправката и тълкуването стават неразделна част от решението.

Прекратяване на производството
чл. 45. (1) Арбитражното  производство се  прекратява с определение.

(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:

1. при отказ или оттегляне на иска от ищеца;

2.при липса на други предпоставки, необходими за разглеждане  и решаване  на делото по същество.

(3) Ако решаващият  състав още не е образуван по установения ред, прекратяване на арбитражното производство се постановява  с разпореждане на Председателя на АС.

Съхраняване  на  арбитражните актове и документи
чл. 46. (1) Секретариатът на АС съхранява актовете по приключените производства в течение на десет години от обявяване на решенията и определенията по тях.

(2) След изтичането на този срок материалите по производствата се унищожават с изключение на решенията с мотивите към тях и сключените спогодби.

 

Глава VII
УСКОРЕНИ ПРОИЗВОДСТВА

Общи разпоредби
чл. 47. (1) Правилата  за  бързо  разглеждане  на спорове се прилагат в случаите, когато страните изрично са уговорили това в арбитражно споразумение, а така също и когато ищецът направи изрично искане за това в исковата молба и ответникът приеме  делото да се разгледа  по реда за ускорени производства.

(2) При ускореното арбитражно производство АС прилага правилата по настоящата глава, освен ако страните не са уговорили други правила за разглеждане на спора.

Конституиране на решаващия орган, заместване и отвод на арбитър
чл. 48. Решаващият орган се състои от един арбитър.

чл. 49. (1) Председателят  на  АС в седемдневен срок от постъпване на редовна искова молба избира арбитъра и резервния арбитър.

(2) В тридневен срок от уведомяването за назначението си арбитърът и резервният арбитър са длъжни да заявят дали приемат да участват по делото. В този случай те подписват декларация за безпристрастност  и независимост  и изрично заявяват, че разполагат  с достатъчно  време  за участие в делото при условията на ускорено производство.

(3) В случай, че арбитърът и/или резервният арбитър не приемат да участват по делото, Председателят на АС назначава  нови арбитър  и/или резервен арбитър.

чл. 50. (1) Заместването  на арбитър  се извършва при условията и по реда на чл. 13, като срокът, в който арбитърът трябва да е възпрепятстван или да не изпълнява задълженията си, е повече от 15 дни.

(2) В случай на заместване  на арбитър,  Председателят на АС назначава нов резервен арбитър.

чл. 51. (1) Отвод на арбитър на основанията, предвидени в чл. 14, ал. 3, може да се направи не  по-късно от пет дни след като страната е узнала за назначаването на арбитър  и резервен арбитър, или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод.

(2) Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра (респ. на резервния арбитър)  и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.

(3) Ако в срока по предходната алинея арбитърът (резервният  арбитър) не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по искането се произнася Председателят на АС, който назначава нов арбитър (резервен арбитър) или отхвърля отвода. В последния случай страната, направила отвода, има правата по чл. 16 от ЗМТА.

Иск и отговор на иска
чл. 52. (1) Исковата молба трябва да отговаря  на изискванията  по чл. 5. Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да  представи  писмените  документи, с които разполага.

(2) В приложените към исковата молба пълномощни се посочват адрес, телефон, както и електронна поща на пълномощника.

(3) Към исковата молба се прилага документ за внесена  арбитражна  такса за  ускорено  производство.

чл. 53. Допуска се  предявяване на  няколко иска срещу  ответника  само  ако  те почиват  на едно и също основание, както и ако представляват неустойки или лихви към съответна главница. Независимо от това се допуска предявяването на искове и за прекратяване, обявяване  за прекратен, унищожаване и обявяване  на нищожност на договора,  от който произтичат заявените  с иска права или правоотношения.

чл. 54. Допуска се изменение  само или на основанието, или на размера на иска при спазване на ограниченията  по предходния  член. Увеличаване на иска се допуска само ако не се налага събиране  на нови доказателства,  което да забави разглеждането на делото.

чл. 55. Ответникът може да подаде отговор на исковата молба в седемдневен срок от получаване на препис  от исковата  молба  и приложенията към нея, а по международни дела – в четиринадесетдневен срок. В отговора ответникът е длъжен да заяви всички свои оспорвания и да изчерпи възраженията си, както и да посочи всички доказателства, като представи писмените доказателства, с които разполага.  Той е длъжен да вземе становище по приложените към исковата молба доказателства. Срокът по този член може да бъде продължаван от арбитъра по делото поради особени непредвидени обстоятелства.

чл. 56. (1) В срока за отговор  и при спазване на ограниченията по чл.53. ответникът може да предяви насрещен  иск или възражение за прихващане, само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства  и ако са внесени  дължимите арбитражни  такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.

(2) Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно, ако за доказването му не се налага събиране на нови доказателства и към момента на предявяването му е внесена дължимата арбитражна такса.

(3) Чл.55. се прилага за отговора  на насрещния иск и на възражението за прихващане.

чл. 57. (1) След предявяване на исковата молба, респ. подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на своевременно заявените твърдения  на противната  страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.

(2) Правилата по предходната  алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.

чл. 58. Към исковата молба, респ. към насрещния иск и възражението за прихващане,  страната  е длъжна да представи справка, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на главницата, а така също и на претендираните неустойки и лихви.

чл. 59. Всяка страна може, с подаване на иска или насрещния  иск, да поиска  извършване  на експертиза,  за което се уведомява  другата страна, като тя има 3 дневен срок да постави допълнителни въпроси към експертизата.

Връчване на призовки и съобщения. Представяне на документи и книжа по делото

Чл. 60. Призовките и съобщенията се съставят в писмена форма и се изпращат с препоръчано писмо с бърза поща с обратна разписка или с куриер или чрез частен съдебен изпълнител по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители, а при съгласие на съответната страна – и по електронна поща, както и с други съобщителни средства, при които връчването може да се установи. Призовките, с които се съобщава за разглеждане на делото в открито заседание, трябва да са получени от страните не по-късно от седем дни преди заседанието.

чл. 61. Страните могат да представят документите по делото с изключение на исковата молба, отговора  на иска, насрещния  иск и възражението за прихващане, както и приложенията към тях по електронна  поща или с други технически средства, които осигуряват разпечатването и съхраняването на документите и книжата към досието на делото. В случай на представяне  на документи по електронна  поща, Секретариата на АС служебно прави копия за прилагане към досието на делото, а ако е необходимо и за връчване  на насрещната страна.

Разглеждане на делото
чл. 62. (1) След изтичане на срока за отговор  на исковата молба, съответно  срока за отговор  на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, решаващият орган с определение в подготвително  заседание  определя  реда, начина и сроковете  за разглеждане  на делото. С определението той се произнася  и по възражения относно приложимостта на тези правила.

(2) Решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание  само въз основа на представените доказателства, включително и справките по чл.58.

(3) Ако постанови делото да се разгледа в открито заседание, решаващият орган го насрочва не по-късно от 15 дни от постановяване на определението си.

(4) С определението си решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.

Завършване на производството
чл. 63. (1) Решаващият орган постановява  решение по делото в срок от 10 дни, а по международни дела – в срок от 20 дни след изясняване на спора от фактическа и правна страна.

(2) В срока по предходната  алинея решаващият орган постановява определение, с което прекратява делото, ако намери, че не са налице предпоставки за произнасяне на решение  по съществото на делото.

(3) При постигане  на спогодба,  която страните желаят да бъде  възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия, решаващият орган постановява решение в срок от 5 дни, а по международни дела – в срок от 10 дни след представяне на искането за това и спогодбата.

 

Глава VIII
ТАКСИ РАЗНОСКИ

Арбитражни такси и разноски
чл. 64. (1) Арбитражните такси се определят  в съответствие с Тарифата за арбитражните такси.

(2) За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира арбитражна  такса по всеки иск. За предявените с една молба алтернативно или евентуално  съединени  искове срещу едно лице се събира  арбитражна  такса за един иск, а за искове срещу различни лица се събира такса по исковете срещу всяко лице.

(3) При намаление  на искането внесената  такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

(3) При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

(4) По изключение Председателят на АС с мотивирано определение може да намали арбитражната такса на ищеца въз основа на негово искане.

(5) След конституирането си решаващият състав извършва повторна проверка дали арбитражните такси по спора са правилно изчислени и внесени.

(6) Ако са внесени в по-малък размер, решаващият състав задължава ищеца да внесе дължимия остатък, като му дава подходящ срок.

(7) При невнасяне на таксите в срок, производството по иска се прекратява.

(8) При оттегляне или отказ от иск таксата не се връща.

(9) Ако страните не са уговорили друго, арбитражната такса и разноските на АС се присъждат в тежест на страната, срещу която е постановено решението.

(10) Страната, в полза на която е постановено решението, може да иска да й бъдат присъдени разходите, които тя е направила за своята защита. Присъждат се само реално направените и доказани разходи.

(11) Решаващият състав може да задължи страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства. Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

(12) Решаващият състав определя възнагражденията на преводачите, секретаря и вещите лица, както и техните дневни и пътни разноски.

(13) Възнагражденията на арбитрите се определят съобразно Тарифата за арбитражните такси.

Практиката на АС
чл. 65. (1) Секретариатът на АС води картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.

(2) Председателят  на АС може да разреши  да се публикуват в периодичния  печат и в отделни сборници решенията и определенията на АС. Председателят  на АС може по своя преценка  да изключи от публикуване  определени данни  от решенията.

 

Настоящият Правилник е приет от Управителния съвет на сдружение „Европейска юридическа палата” с Протокол № 1 от 04.06.2012 г. и влязъл в сила на същата дата, изменен е с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 2 от 25.04.2013 г., които изменения са влезли в сила от 29.04.2013 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 3 от 14.10.2013 г., които изменения са влезли в сила от 16.10.2013 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 4 от 12.01.2015 г., които изменения са влезли в сила от 19.01.2015 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 5 от 15.07.2015 г., които изменения са влезли в сила от 17.07.2015 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 6 от 20.01.2016 г., които изменения са влезли в сила от 25.01.2016 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 9 от 05.08.2016 г., които изменения са влезли в сила от 10.08.2016 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 10 от 25.10.2016 г., които изменения са влезли в сила от 31.10.2016 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 11 от 21.11.2016 г., които изменения са влезли в сила от 28.11.2016 г., както и последващи изменения с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол № 12 от 25.05.2017 г., които изменения са влезли в сила от 02.06.2017 г., както и последващи изменения  с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол №15 от 21.03.2019г., които изменения са влезли в сила на 21.03.2019г., както и последващи изменения  с решение на Управителния съвет на ЕЮП с Протокол №17 от 22.07.2024г., които изменения са влезли в сила на 29.07.2024г.