Чрез закона за арбитража от 2011 г. Париж допълнително засили позициите си като водещ на световно ниво център за арбитраж. Законът, приет 30 години след предхождащите го закони за вътрешния арбитраж от 1980 г. и международния арбитраж от 1981 г., поддържа това разграничение на вътрешен и международен като продължава да разрешава по-гъвкав режим за международния арбитраж. Той изяснява и засилва облагоприятстващите арбитража регулации чрез кодифициране на вече установената съдебна практика. Разпоредбите са инкорпорирани във френския Граждански процесуален кодекс в чл. 1442 до 1527. Иновативността се съдържа в правилата уреждащи ролята на държавните съдилища в подкрепа на арбитража, както и тези уреждащи признаването и изпълнението на арбитражни решения.
 
Френската комисия по арбитража дълго се бори за тази реформа. През 2006 г. комисията внася проектозакон, но едва през 2009 г. реформата получава нов импулс след като френското Министерство на правосъдието поема усилията. Проектозакона претърпява доста промени преди да бъде окончателно приет през 2011 г.
 
Исторически погледнато Франция е една от първите държави регулирала благоприятно арбитража (1981 г.), скоро последвана от Холандия (1987 г.), Швейцария (1987 г.) и Англия (1996 г.). Традиционно държавните съдилища във Франция са повече от добре разположени към всички аспекти на арбитража. Когато е необходимо съдействат в конституирането на решаващия орган, но категорично отказват да се намесват в арбитражния процес или да упражняват нещо повече от ограничен контрол при иск за отмяна на арбитражно решение или при неговото изпълнение.
 
В този смисъл основният стимул за реформата е не толкова нуждата от подобряване на съществуващите правила, които и без това са направили Франция едно от най-предпочитаните места за разглеждане на арбитражни спорове, а по-скоро осъзнатата необходимост след 30 години изобилие от съдебна практика, френското законодателство да направи арбитража дори още по-достъпен за чуждестранни страни.
 
Законът от 2011 г. изяснява ролята на държавните съдилища. На председателя на парижкия първоинстанционен съд (Tribunal de grande instance de Paris) е дадена титлата „подкрепящ съдия“ (“juge d’appui”) – термин използван първо в научни работи, а по-късно и в съдебната практика. Към момента това е единственият орган, който има компетентността да подпомага международни арбитражни производства в случай на процедурни спорове (чл. 1459 ГПК). Тази централизация на власт в Парижкия съд е предназначена да осигури последователност в решенията.
 
В съответствие с предишния закон, този „подкрепящ съдия“ е компетентен, когато мястото на арбитража е Франция или страните са избрали приложимото към техния спор право да е френското. В допълнение, „подкрепящият съдия“ сега е компетентен и когато страните изрично са се съгласили да отнасят техните процедурни спорове към френските съдилища или когато една от страните е изложена на риск от отказ от правосъдие. Тези правомощия са уредени в чл. 1505 на френския ГПК и именно те са забележителната иновация. „Подкрепящият съдия“ е компетентен при риск от отказ от правосъдие без да е необходимо спора да има каквато и да била връзка с Франция, като по този начин на „подкрепящия съдия“ се предоставя универсална компетентност. (Френската съдебна практика преди това е поддържала, че с цел да се предотврати отказ от правосъдие председателят на парижкия първоинстанционен съд е компетентен в качеството си на „подкрепящ съдия“ по отношение на международен арбитраж между две чуждестранни за Франция лица, но когато има някаква, макар и далечна връзка с френската държава. Такава връзка вече не е необходимо да се търси и доказва.)

Промените на английски език.