С промените от 2011 г. също така се поясняват съответните правомощия на националните и арбитражните съдилища да предприемат охранителни или временни мерки. Преди да бъде назначен арбитражният състав, държавният съд е този, който има изключителна компетентност да разпореди такива мерки. Съгласно чл. 1468 ГПК, след като решаващият орган в арбитражното производство е назначен, той е компетентен да разпорежда охранителни или временни мерки в рамките на арбитражното производство с някои законови ограничения от изключителната компетентност на държавния съд.
 
Освен това, са въведени нови правила относно предоставянето на доказателства. Решаващият състав има право да разпореди на страните да представят доказателства, като за неизпълнение те подлежат на санкции.
 
Друга цел на закона е да се подсили признаването и изпълнението на арбитражни решения и по този начин да се предостави по-голяма сигурност на страните, разчитащи на арбитраж за уреждане на споровете им. Например чл. 1522 ГПК указва, че чрез изрично споразумение страните могат по всяко време да се откажат от правото си да обжалват арбитражното решение. Отказът от обжалване по този член не засяга правото на страните да обжалват съдебно решение по изпълнение на арбитражното решение във Франция (екзекватура).
 
За да се ускори изпълнението на арбитражните решения, законът от 2011 г. съкращава сроковете за искове за отмяна пред държавен съд – един месец от получаване на решението по вътрешни дела и три месеца при международни (ако страната предявяваща иска е чуждестранно лице).
 
Улеснена е и процедурата по изпълнение на арбитражното решение (екзекватура). Не са необходими заверени преводи решението, нито представяне на оригинала.
 
Накрая, но не и по важност, за да се намалят ненужни забавяния, започването на съдебно производство по отмяна на арбитражно решение вече не спира изпълнението на решението, за разлика от предишния закон. Вместо това, арбитражното решение подлежи на предварително изпълнение, освен ако страната, срещу която се търси изпълнение на решението не подаде искане за спиране пред апелативния съд. С искането си страната трябва да докаже, че изпълнението на арбитражното решение сериозно би увредило правата й. Целта на тази разпоредба (чл. 1526 ГПК) е да попречи на страните да инициират необосновани производства по отмяна на арбитражни решения с намерението да забавят изпълнението на решението.
 
Интересен е въпросът как е уредена конфиденциалността на арбитражното производство. Чл. 1464, ал. 4 ГПК указва, че при вътрешните арбитражни дела с оглед законовите изисквания, освен ако страните не са уговорили друго, арбитражните производства са поверителни. Тази разпоредба няма еквивалент за международните арбитражни дела. За разлика от английския законодател, френският законодател е предпочел по правило да презумира, че международният арбитраж не е поверителен доколкото страните са засегнати.
 
Когато две страни избират Франция за място на арбитража си при уреждането на отношения с международен елемент и ако искат да се ползват от режим на конфиденциалност, то те трябва изрично да уговорят това с арбитражното си споразумение или при започване на производството. Също полезно би било ако страните уредят договорно последиците от неспазване на изискването за поверителност.
С обръщането на традиционната презумпция за конфиденциалност на арбитражното производство по международни дела се цели да се отговори на търсенето на прозрачност, най-вече при инвестиционния арбитраж.
 

Промените на английски език.