1

Арбитражът в италианското право. Процедурни правила. (Част втора)


4. Право на разглеждане на спора от арбитражен съд.
Разпоредбите на италианското законодателство предвиждат възможност за паралелно разглеждане на арбитражен спор, като това е недопустимо в предвидените от закона случаи, а именно: по спорове относно валидността на арбитражно споразумение. От компетентност на решаващия състав на арбитражния съд е да се произнесе по въпросите за валидността и съдържанието на арбитражната клауза, като при наличие на висящ спор пред арбитражен съд, страните не могат да искат произнасяне от национален съд по тези въпроси. Специфично е, че страна, имаща правото да възрази срещу валидността на арбитражната клауза, следва да извърши това най-късно до процесуалното действие, следващо избора на арбитър, като в противен случай възможността за оспорване на арбитражното решение на това основание се погасява (не се отнася за хипотезите, при които основанието за оспорване на решението е, че е такова постановено по неарбитрируем спор).
5. Предварително изпълнение и обезпечителни мерки.
Видно от разпоредбата на чл. 818 от ГПК на Италия, действията по постановяването на предварително изпълнение и/или мярка за обезпечение по висящо арбитражно производство, не са от компетентността на решаващия състав на арбитражен съд. При наличие на такава хипотеза, заинтересованата страна следва да се обърне към компетентния национален съд, като обезпечителното производство и производството по допускане на предварително изпълнение се развиват в съответствие с разпоредбите на ГПК.
6. Решение.
Решението по съществото на спора се взема след тайно съвещание с мнозинство от членовете на решаващия състав. То трябва да съдържа:
– наименование на страните;
– основание за разглеждане на спора пред арбитражен съд (арбитражна клауза) и предмет на спора;
– кратко изложение на обстоятелствата по делото;
– диспозитив и мотиви на решението;
– наименование на арбитражния съд, дата, мястото и начин на вземане на решение;
– имена и подписи на арбитрите;
Решение, подписано от мнозинството от арбитрите, е валидно, ако бъде установено по надлежен ред, че при обсъждането и постановяването му са участвали и неподписалите се арбитри, както и ако бъде посочено в него, че въпреки участието си, те не са могли или не са искали да го подпишат.
Страните могат да постигнaт споразумение относно периода, в който арбитражният съд следва да се произнесе с решение, като това споразумение може да е инкорпорирано в арбитражната клауза или да бъде обособено самостоятелно. Ако липсва такова споразумение, решаващият състав на арбитражния съд е длъжен да се произнесе с решение в срок до 240 дни от момента на приемането за разглеждане на спора от страна на арбитрите. В определени случаи този срок може да бъде продължаван:
– при постъпило оплакване срещу арбитър от решаващия състав, срокът спира да тече до разрешаване на оплакването;
– при смърт на някоя от страните, срокът се продължава с 30 дни;
– страните по взаимно съгласие, обективирано в писмена форма, могат да се споразумеят.
7. Поправка на решение.
Арбитражният съд по искане на всяка от страните или по свой почин може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал. Арбитражният съд се произнася в 20-дневен срок от искането.
8. Отмяна на арбитражно решение.
Основания за отмяна:
– нищожно арбитражно споразумение, ако така твърдяната нищожност е била предявена в установения за това срок;
– арбитрите от решаващия състав не са назначение в съответствие с установената в Кодекса процедура, ако това е било предявено чрез възражение в хода на производството;
– при постановяване на арбитражното решение е взело участие лице, което няма право да бъде назначавано като арбитър;
– решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
– липса на мотиви, диспозитив или подписи на арбитрите;
– постановяване на решението след уговорения от страните или предвиден в закона срок;
– има влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание;
– производството не е протекло в съответствие с принципа за справедлив процес;
– решението не включва произнасяне по предмета на спора;
– решението съдържа противоречиви текстове;
9. Признаване и изпълнение на арбитражно решение.
Въпросите по признаване и изпълнение на арбитражни решения се различават, в зависимост от това дали се касае за решение на италиански арбитражен съд, или чуждестранен такъв. Ако решението е постановено от италиански арбитражен съд, въпросът за признаването му на територията на Италия стои в зависимост от провеждането на процедура за признаване пред компетентния първоинстанционен съд по местонахождение на арбитража. Съдът следва да направи формална проверка на решението и да го признае. Решението, с което първоинстанционният съд се произнася, може да бъде обжалвано пред апелативен съд. Ако решението е постановено от чужд съд, процедурата по признаване и изпълнение следва да бъде извършена в съответствие с разпоредбите на чл. 839 и чл. 840 от ГПК. Страна, която иска изпълнение на чуждестранно арбитражно решение на територията на Италия, следва да подаде молба до председателя на компетентния първоинстанционен съд по обичайното местопребиваване на ответника, а ако той няма обичайно местопребиваване на територията на Италия, компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата е първоинстанционният съд в Рим. Към молбата ищецът следва да приложи арбитражното решение или заверен препис от него, както и арбитражното споразумение или заверен препис от него. Ако решението и/или споразумението не са на италиански, то ищецът следва да приложи официални преводи на документите. След извършване на проверка по отношение на гореизложените задължителни придружаващи документи, председателят на съда се произнася с решение, с което се признава чуждестранно арбитражно решение на територията на Италия, освен ако същото е с предмет спор, който не може да бъде разгледан от италиански арбитражен съд или решението, чието признаване се иска, противоречи на обществени ред.
В чл. 840 е предвидена възможност за ответната страна, по молба за признаване и изпълнение на чуждестранно съдебно решение, да обжалва постановеното от съда решение чрез частна жалба пред компетентния апелативен съд. Той следва да разгледа частната жалба и да се произнесе с определение, което може да бъде обжалвано пред Касационния съд (въззивното обжалване се развива в съответствие с чл. 645 и следващите). Процедурата, обективирана в разпоредбите на ГПК на Италия е същата като тази, която е възприета в Нюйоркската конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Видно от текста й, признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението:
– че страните по съглашението, посочено в член II, са били по силата на приложимия спрямо тях закон са недееспособни или че съглашението е недействително по силата на закона, на който страните са го подчинили, а при липса на указание в тази насока, по силата на закона на държавата, където решението е било постановено, или
– че страната, срещу която решението се предявява, не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или по други причини й е било невъзможно да предяви своите защитни средства, или
– че решението е постановено по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени от арбитражната уговорка в договора, или че съдържа постановления, които излизат извън условията на арбитражното съглашение или арбитражната уговорка в договора; във всеки случай обаче, ако постановленията на решението, отнасящи се до въпроси, подчинени на арбитраж, могат да бъдат отделени от тези, които се отнасят до въпроси, неподчинени на арбитраж, то постановленията по въпросите, подчинени на арбитраж, могат да бъдат признати и изпълнени, или
– че съставът на арбитражния съд или арбитражната процедура не са били в съответствие със съглашението на страните или при липса на такова не са били в съответствие със закона на държавата, в която се е състоял арбитражът, или
– че решението не е станало още задължително за страните или е било отменено, или изпълнението му е било спряно от компетентния орган на държавата, в която или съобразно закона на която то е било постановено.
В чл. VI от Конвенцията е предвидена възможност за компетентния съд на държавата, на територията на която се иска изпълнение на арбитражното решение, ако констатира, че е постъпило искане за отмяна на същото или спиране на неговото изпълнение пред компетентния за това орган в държавата по местонахождение на арбитража постановил решението, да отложи разрешаването на въпроса за изпълнението му до прекратяване на висящността на производството пред чуждестранния орган.