Арбитражно производство в Белгия. Законодателни промени. Белгийски център за медиация и арбитраж.
Новият арбитражен закон
На 24 юни 2013г. Белгия прие нов закон, който подобри шестата част на белгийския Закон за арбитражното производство, основан на Закона модел УНСИТРАЛ и влезе в сила на 1 септември 2013г.
Една от най – важните промени е, че новият закон упълномощава председателя на първоинстанционния съд да взема решения относно назначаването, заместването и призоваването на арбитри или да предприеме нужните действия за събиране на доказателства и задържане на обвиняеми, когато няма друга назначена институция да ръководи арбитражното производство или назначената такава е неактивна (чл. 1680, §§ 1-4 от белгийския Кодекс за съдопроизводството). Така допълнителните процедури се водят по – бързо и решенията, взети от председателя не могат да се обжалват. С тези изменения значително се намали потенциалната намеса на белгийските съдилища и се създаде ясна граница между арбитражния съд и съществуващите проблеми на белгийския съд, свързани с основните дела и забавянето на съдебните решения.
Новият закон, също така, упълномощава първоинстанционния съд да отсъжда по всички въпроси, свързани с изпълнението или отхвърлянето на арбитражни решения, чийто становища могат да се обжалват само пред Върховния съд (чл.1680, §5 от Кодекса на съдопроизводството), без да има нужда от апелиране в Апелативния съд. Въпреки това, компетентността по подобни въпроси остава на съда, а не на председателя, в резултат на което бързината на производствата се подобрява, но процедурите по изпълнение или отхвърляне на арбитражните решения остават проблем (между 12 – 18 месеца за анулиране или оспорвано изпълнение).
Основания за отхвърляне на арбитражно решение
Плътно следвайки Закона модел УНСИТРАЛ, според новия белгийски закон арбитражно решение успешно може да се оспори в случай на конфликт с обществения ред, при нарушение на справедливия процес или при липса или невалидност на арбитражна клауза. В допълнение белгийското право добавя и още две основания за отхвърляне на арбитражно решение: отсъствието или липсата на обосновка на решението и достигането до решението чрез измама (чл.1717, §3 от Кодекса за съдопроизводство). Белгийският съд предпазливо прилага основанието „липса на аргументи“, защото първоинстанционният съд като цяло избягва цялостния поглед на основателността и качеството на аргументите на арбитражния съд и губещата страна рядко може да използва тази клауза при обжалване на тълкувателно решение по приложения закон от арбитражния съд.
Страните по арбитражното споразумение могат да заобиколят чрез договор правото за обжалване на решението, ако никоя от страните не е белгийска по националност. Тази клауза значително наподобява швейцарското право, но съдържа отклонения от френското право.
Всички основания за отхвърляне могат да бъдат предизвикани в срок от 3 месеца от обявяването на арбитражното решение и известяването му на страните (чл.1717,§4 от Кодекса за съдопроизводство).
Ограничения в избора на право при договор за дистрибуция
Една необикновена разпоредба от белгийския Закон за дистрибуция от 27 юли 1961г. гласи, че страните по договор за дистрибуция на територията на Белгия не могат да заведат възникнал спор в арбитражния съд, освен ако белгийското право не е избрано като приложимото за случая материално право. Проблемът, който възниква, е, че според правото на Европейския съюз страните по подобни договори са свободни да заведат споровете си и в чуждестранни съдилища. В резултат на това, разпоредбата не гарантира, че точно белгийското право ще бъде приложено към случая и по този начин се създава изкуствена разлика между страните, избрали арбитражния съд да реши спора им, и страните, избрали чуждестранен съд.
Въпреки това, Касационният съд наскоро призна тези ограничения и чрез Colvi v Interdica (Законът, приложим към арбитражното разглеждане на споровете за дистрибуция) се прие, че договори за дистрибуция трябва да бъдат подлагани на арбитраж само когато приложимото право е белгийското. В частност същността на тази разпоредба означава, че като практическа материя тя ще засегне много малко арбитражни производства, намиращи се в Белгия. От друга страна, ограниченията, които се налагат върху арбитража, не съответстват на проарбитражния фокус на новия белгийски закон.
Белгийски център за медиация и арбитраж (CEPANI)
Центърът, разположен в Брюксел, е водещата институция по медиация и арбитражно производство в Белгия, който основно се занимава със среднокласни търговски спорове (за последните 5 години 80 % от арбитражните производства на центъра са на стойност по – малка от €1,000,000.00). Той беше дълбоко замесен в развитието на новия белгийски закон, който е важна реформа за подобряване активността на страната като арбитражен център.
Центърът се характеризира с приятелски и сътруднически настроен подход към другите арбитражни институции, включително и към арбитражната администрация в Белгия. Това е така, защото се стреми да се развие като самостоятелна институция, наравно с Белгия като седалище на арбитража.
Докато CEPANI няма широк кръг от формални споразумения за сътрудничество с други арбитражни институции в страната, има особено тясна връзка с Института за арбитраж в Холандия (Netherlands Arbitration Institute – NAI): представители на двете институции се срещат ежегодно, за да споделят практическия си опит и да обсъдят бъдещи перспективи. Отличават се също и връзките с DIS (Deutsche Institution für Schiedsgerichtsbarkeit) в Германия и ICC (International Chamber of Commerce) в Париж.
Центърът вижда себе си като основен снабдител на услуги за алтернативно разрешаване на спорове, фокусирани не само върху арбитража и медиацията, а и друг тип като мини-дела, експертни решения и адаптация на договори. Изборът на подобрен механизъм от страните трябва да бъде спонтанен и центърът никога няма да предложи друг, различен от този, който вече са избрали. Затова и се противопоставя на въвеждането на задължителна медиация, арбитраж или подобни програми, влезли в сила в някои от другите страни – членки.
Въпреки че мнозинството (60 – 70%) от случаи, разглеждани от центъра са вътрешни, институцията не е вътрешно специализирана и е отворена към разглеждането на международни арбитражи. CEPANI не приема арбитража като подходящ способ за разрешаване на потребителските спорове.
CEPANI не води списък на арбитрите и когато трябва да назначи арбитър от името на някоя от страните, прави избора си според изискванията по делото и извлича полза от широката разнообразност на юридическото общество в Брюксел. Центърът се допитва до избраните арбитри дали имат нужното време да изпълнят задълженията си, но не изисква от тях да дадат точна информация за броя на делата, в които са замесени към момента или за евентуалните им конфликтни задължения. Това спомага и за набирането на повече младши арбитри.
Белгийският център се стреми да постигне ефективно разглеждане на арбитражните производства, с възможност страните да го пригодят към собствените си нужди и приемливото и справедливо развитие на арбитражния съд като цяло. Този подход е важно да бъде признат, защото дори да е идеалното решение за отдадените потребители на арбитража, може да се окаже проблемен за граждани и практикуващи, които не са запознати с арбитражния съд.
Също така, дори вече да е назначил арбитър по дадено дело, центърът прави обосновано становище на избора си, което остава конфиденциално. Това обаче може и да не е идеалното решение за институция, стремяща се да развие подобен пазар, след като не дава публичност на стремежите си да осигури безпристрастност и независимост на арбитрите, ангажирали се с производствата.
Източник: „Правни инструменти и арбитражна практика в ЕС“ (превод от „Legal Instruments and Practice of Arbitration in the EU“)
http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/509988/IPOL_STU(2015)509988_EN.pdf