Австрия е постигнала знаменитост в арбитража по няколко начина. Виенският университет е широко известен като водещ академичен център за експерти в арбитража и от Австрия идват някои от водещите международни арбитражни практици. Също така, Австрия е придобила известност в Източна Европа като седалище на арбитража, защото източноевропейците я предпочитат пред собствените си страни.
Това ясно показва съществуването на силна арбитражна култура в Австрия, което е потвърдено и от настоящото австрийско законодателство, което е тясно свързано със Закона модел УНСИТРАЛ и по този начин отразява временните възгледи върху начина, по който арбитража трябва да се регулира. В допълнение, от 2013г. насам жалбите срещу арбитражните решения се разглеждат директно от Австрийския Върховен съд, с което значително се намаля всяко потенциално забавяне в крайното решение на проблеми, заведени в арбитражния съд.

Преглед на арбитражните правила на ВИАЦ

Правилата за арбитраж на Виенския интернационален арбитражен център (ВИАЦ) бяха поправени през 2013г. След като версията от 2006г. се оказа успешна сред практиците, основната структура на производството остана същата; въпреки това, новите правила въвеждат някои интересни изменения по специфични въпроси, свързани главно с продължителността и функционалността на процедурата.
Първо, новите правила са адресирани към проблема за присъединяване на трета страна (чл.14) и консолидация на производства (чл.15): тези реформи целят да направят арбитража достъпен и ефективен дори когато спорът е усложнен от броя участващи страни или искания. Присъединяването на трета страна се решава от арбитражния съд след нейното искане или на някоя от страните, като се взимат под внимание всички релевантни обстоятелства. Консолидирането на производства става по съгласие на страните и при вече номинирани и назначени арбитри.
Второ, правилата на ВИАЦ регулират многостранния арбитраж (чл.18). Когато повече от две страни са замесени понякога е трудно да се конституира арбитражен състав, затова те заедно избират арбитър.
Трето, според член 19, след като арбитър бъде избран, главният секретар на ВИАЦ потвърждава номинацията ако не съществуват никакви съмнения относно безпристрастността и независимостта му, след което той може да се счита за назначен. По този начин компрометираните арбитри могат да бъдат изключени от съда още преди назначението без право на обжалване.
Четвърто, новите правила задвижиха бърза процедура, която се прилага ако страните са я включили в арбитражното им споразумение или ако впоследствие постигнат съгласие. Основната разлика между стандартните и ускорените правила е времевата граница на няколко акта от процедурата; затова страните, които избират ускорената процедура могат да разчитат на по – бърз арбитраж, но трябва също да помнят, че ще е нужно да се съобразяват със строги срокове.

Процедура за отхвърляне на решение

Австрийският арбитражен закон, приет през 2006г. и променен през 2013г. изменя процедурата по отхвърляне на арбитражно решение. Според него жалбите срещу арбитражните решения (с изключение на потребителския арбитраж) трябва да се внесат в Австрийския Върховен съд, който има изключителната компетентност за подобни действия. В процес на изпълнение на тази функция съдът налага същите правила като на първоинстанционния съд. Това води до сериозни последствия с процедурата: Върховният съд има силата да определя фактите и няма нужда да се ограничава само до анализ от правна гледна точка, за да прецени дали жалбата е основателна.
Скорошната реформа на Арбитражния закон се приема като важна стъпка към рентабилност и времева ефективност и може да има значително влияние върху популяризирането на Австрия като седалище на арбитража.

Обществен ред

Австрийските съдилища тълкуват понятието за обществен ред стеснено; решение, заповед или друга мярка на арбитража може да бъде в противовес на обществения ред само ако нарушава особено важно правило, изрично забранено в дял на законодателството. Само в такъв случай местно решение може да бъде отхвърлено или на чуждестранно решение може да му бъде отказано признаване и прилагане. От друга страна, ако липсва конфликт с определена разпоредба на материалното или процесуалното право, обществения ред не може да се приложи: тъй като австрийската съдебна практика не взема предвид основни клаузи или други социално – ориентирани схващания, решение на арбитражния съд може да бъде в нарушение на обществения ред само ако е в разрез с определена разпоредба от законодателството. Например, австрийските съдилища са на мнение, че неуспеха на арбитър да вземе решение, както и неуспеха на арбитражния съд да отсъди преди отказа на решението, не се смята за неуважителен към австрийския обществен ред. В тази връзка, Австрия може да се смята за „приятел на арбитража“, запазвайки финализирането на голяма част от арбитражните решения.

Водещи арбитражни институции

Виенският интернационален арбитражен център (ВИАЦ)
Виенският интернационален арбитражен център е основан през 1975г. и е присъединен към Австрийската федерална икономическа палата. В отражение на австрийския федерализъм, всяко селище има собствена икономическа палата, към която е присъединена местна арбитражна институция. Това включва и Виена, градът, в който е поместен ВИАЦ. Тези местни арбитражни институции в случай на назначение по дело се координират с ВИАЦ във вид на структурен федерализъм. Това е така, защото ВИАЦ е ограничен чрез статут да не администрира местните арбитражни самостоятелно. На свой ред тези институции не могат да администрират международни арбитражи, които пък задължително трябва да се поемат от ВИАЦ. Изграден е механизъм за прехвърляне на дела при погрешно назначение, въведен и в много национални гражданскопроцесуални системи, но твърде необикновен за арбитража.
Въпреки това трябва да се подчертае, че ВИАЦ е чисто австрийска институция. Това се вижда от факта, че само 20% от управителния съвет на ВИАЦ е съставен от неавстрийци. Също така, по – малко от 25% от арбитража на центъра е проведен в Германия. Германските потребители обаче са пазар, към който ВИАЦ усилено се стреми, тъй като центърът увеличава способността си да предоставя неутрален (т.е. негермански) съд, който съдържа както немския език, така и германските правни традиции.
Основаването на ВИАЦ през 1975г. е с цел центърът да послужи като безпристрастен съд за разрешаването на спорове между западните страни и тези, които тогава бяха към Източния блок, под тристранния договор между Сдружение „Американски Арбитражен съд“, Австрийската федерална икономическа палата и Източноевропейската палата. Освен че е чисто исторически странна, тази организация е довела до провеждането на връзката между ВИАЦ и източноевропейските страни, като сега дори Украйна се превърна във важен източник на дела. ВИАЦ става все по – популярен и сред руските потребители, а руският език – по-важен за институцията.
Всичко това се дължи на липсата на чиста източноевропейска институция от подобно качество. Въпреки това, ВИАЦ скоро може да срещне трудност в запазването на силната си връзка с източноевропейския пазар, заради повишаващата се популярност и държавна признателност на арбитража в голяма част от Източна Европа.
ВИАЦ води списък с арбитри, който е достъпен на уебсайта му (http://www.viac.eu/en/arbitration/practitioners). Всеки със стаж в арбитража може да поиска да бъде добавен към този списък, като последната дума остава на Секретариата. ВИАЦ е длъжен да посочи арбитър в близо 40% от случаите, които администрира. В такива случаи внимание могат да привлекат специални качества или умения, ако се изискват такива, но може да се назначи и някой извън списъка ако е подходящ. ВИАЦ активно се стреми да намира арбитри навсякъде, където е възможно и ще назначи нови на по – малки дела с цел да им предостави опит.
Заедно с Арбитражния съд в Милано, арбитражната институция към Търговската камара в Стокхолм и Германската арбитражна институция (DIS), ВИАЦ е член на „Групата на Четирите“, организация на бележити арбитражни институции със сходен размер и опит. Групата на Четирите организира ежегодни срещи между главните секретари на четирите институции с цел да се обмени опит и практика. Тази среща е последвана от публично „представяне“, в което институциите дават информация за услугите си. Едно отличително качество на това събитие е, че институциите не се стараят на покажат „обединен фронт“. Вместо това всяка институция свободно демонстрира подхода, който е предприела и неговите ползи.

Източник: „Правни инструменти и арбитражна практика в ЕС“ (превод от „Legal Instruments and Practice of Arbitration in the EU“)
http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/509988/IPOL_STU(2015)509988_EN.pdf